Абдукция – ъглово движение на крайниците, лопатка или кости на таза във фронтална равнина, когато ъгъла образуван от ставните площадки на крайниците е отворен каудално, а на сакроилиачната става – краниално.
Аддукция – движение на частите на човешкото тяло в посока към сагитална равнина: ъглово движение на крайниците, лопатка или кости на таза във фронтална равнина, когато ъгъла образуван от ставните площадки на крайниците е отворен краниално, а на сакро-илиачната става – каудално.
Антеверсия (флексия) на таза – завъртане на таза в сагитална равнина, при което проксималните му части се местят каудално и вентрално, а дисталните – краниално и дорзално.
Атипичен моторен патерн – нарушение на нервната регулация, проявена в промяна на последователното включване на съответните 5 групи мускули във вид на изпреварващо концентрично включване на една от тях, или закъсняло ексцентрично включване на друга такава, което клинично е съпроводено с изкривяване на основните характеристики на двигателния акт, с нарушение на неговото целево предназначение, появата на допълнителни движения, промяна на обема на движенията, изкривяване на траекторията и скоростта на движенията. (Коган О.Г., Васильева Л.Ф., 1991).
Атипичен моторен патерн – нарушение на последователността на включване на мускулните групи в двигателния стереотип.
Еверсия – ъглово движение във фронтална равнина в глезенната става, когато ъгълът между ставните площадки е отворен навън.
Екстензия – ъглово движение в сагитална равнина, когато ъгълът между ставните площадки е затворен назад.
Изометрична контракция – самият мускул не се променя по дължина, докато напрежението никога не надвишава натоварването, което трябва да се носи. Контракция, когато местата на залавянето на мускула остават неподвижни. Даденият тип контракция се използва в статиката от постуралната мускулатура (поддържане на равновесието), в динамика – от мускули- фиксатори (фиксация на едното от залавните места на мускул-агонист)..
Ипсилатерофлексия – латерофлексия ( на тялото или на част от него), извършена в посока на мускула, който я предизвикал.
Ипсиротация – ротация в посока на мускула, който я предизвикал.
Идеопатична сколиоза – това е най голямата група сколиози, етиологията на която е уточнена.
Клинична характеристика на неоптималния двигателен стереотип – нарушение в последователното и паралелно включване и изключване на типичните моторни патерни.
Моторен патерн – закономерна последователност на включване в движенията на строго определени групи мускули, която се реализира като двигателен ресурс (патерн).
Мобилизация – постепено отстраняване на ограниченията чрез пасивни измествания на една от ставите спрямо другата в линейна или ъглова посока.
Манипулация – моментно отстраняване на ограниченията в ставата посредством линейно изтласкване в краниално (каудално) или кранио-вентро-латерално направление.
Нарушаване в осанката – асиметрично взаимно разположение на главата, раменния пояс, таза, промяна в дълбочината на лордозата и кифозата, които не водят до промяна в изместването на проекцията на ОЦТ спрямо равнината на опората, то е компенсирано и не изисква допълнителна корекция.
Неоптимална динамика – нарушение в паралелното и последователното включване на простите двигателни актове в реализираното движение.
Неоптимален двигателен стереотип – промяна на относително устойчивите индивидуални движения и положения на тялото в зависимост от функционалната двигателна система, интегрираща генетичните структурно-функционалните свойства с придобитите по време на жизнения цикъл особености на опорно-двигателния апарат, във вид на нарушения в последователността на включване както на типичните така и на възникналите нетипични локомоторони патерни (Коган О.Г., 1986).
Неоптимален двигателен стереотип – нарушение на двигателната регулация вследствие на вродена недостатъчност на централните координиращи структури, нарушения в адаптацията към промяната в условията на жизнената дейност, нарушение на аферентната импулсация от периферията (Janda V., 1978).
Оклюзия – способ за фиксация на съседни ГДС, позволяващ да се ограничи разпространението на изпълняваното движение на хипермобилните съседни сегменти.
Органични сколиози – нарушение на осанката, възникващо при деформация на костната структура на скелета, формирани без да се спазват законите на биомеханиката и мануалната терапия е низко ефективна.
Отпуснат мускул (затормозен, псевдопаретичен) – този мускул, който в състояние на покой има по голяма от нормалната дължина ( местата на залавяне се отдалечават едно от друго) отклонявайки се от средното положение, напречният размер е намален, тонуса често е понижен. Отпуснатият мускул се активира при разтягане на скъсения агонист, а при неговото изометрично съкращаване срещу съпротивата се деактивира, силата е намалена до 4 точки, често е хипоактивен и не участва в движенията, в които играе ролята на агонист (Janda V., 1978).
Отпускане (умора, разтягане на мускула) – преразтягане на отделни мускулни, сухожилни, фасциални влакна, което се съпровожда от повишаване на прага на възбудимостта на мускула по време на неговото активиране.
Основни характеристики: нарушаване на статиката – взаимно раздалечаване на залавните места на мускула, намаляване на обема в напречния му размер; нарушаване на динамиката – закъсняване на движението в сравнение с нормалното.
Органичен блокаж – ограничаване на подвижността на гръбначния двигателен сегмент или на ставите на крайник представено като нарушение на законите на биомеханиката, във вид на асиметрично положение при едно или две ъглови или линейни движения.
Патогенетично значимо скъсяване на мускула (за статика) – се развива в случай, ако посоката на концентричната контракция на мускула (и неговото местоположение) съвпада с посоката на сближаване на границите на патогенетично значимия дял.
Патогенетично значимо нарушение на биомеханиката на дяла (в статика) – възниква в случай, че постуралния дисбаланс на мускулите на дяла предизвиква „падане” на тялото на пациента в статично положение.
Патогенетично значимия функционален блокаж (за статика и динамика) е разположен в областта на гръбначно-двигателния сегмент, от който се инервира патогенетично значимия отпуснат мускул, или който асоциативно е свързан с дадения мускул, или който се намира в придобитите с мускула взаимни връзки (терминология на G.Goodhard, 1968).
Патерн – ( модел, образ, рисунка) временно и пространственно взаимоотношение на възбуждащи и спиращи процеси, проявени в качествена и количествена характеристика на статиката и динамиката на човека. (Doman К., 1988).
Патогенетично значимо нарушение на биомеханиката на дяла (в статика) – възниква в случай, че постуралния дисбаланс на мускулите на дяла предизвиква „падане” на тялото на пациента в статично положение.
Патогенетично значимо отпускане на мускула (за динамика) се развива в случай, ако посоката на закъснялата ексцентрична контракция на мускул-агонист и неговата локализация съвпадат с посоката на взаимното раздалечаване на границите на дяла, или той съвсем не се включва в движение.
Патогенетично значимо нарушение на биомеханиката на дяла (по отношение на динамиката) води до закъсняващото му включване (или не включване) във формирането на двигателния стереотип.
Патобиомеханични промени – фиксация на елементите на опорно-двигателния апарат (ОДА) на един от етапите на биомеханичния сервомеханизъм на гръбначните двигателни сегменти, дяловете на гръбнака и крайниците в статика като цяло. Визуални критерии: асиметрично положение ( във вид на спряло ъглово и/или линейно движение в трите равнини), нарушение на тяхното взаимно преместване (промяна на обема и на трипосочност на движението), на неговите елементи, което се повлиява от мануална терапия. Различават пато- и саногенетични изменения на биомеханиката, които се различават едни от други по локализацията в ОДА във връзка с различното целево предназначение.
Разтягане на мускула – възниква при пасивно взаимно отдалечаване на местата на залавянето му по време на съкращаване на антагониста. Разтягането на мускула присъства при всеки тип контракция, тъй като последното започвайки в по-добре инервираната зона на коремчето на мускула при фиксирани краища на мускула води до издължаването и натягането на крайните му участъци.
Рефлекси на разтягане – възникват в отговор на разтягането на мускулите, като активират мускулните вретена във вид на съкращаване на разтяганите мускули.Ниво на интеграция: гръбначен и продълговат мозък.
Реакции на месторазположението –възникват при действието на зрителните, екстероцептивни и проприоцептивни дразнители. Проявяват се в начина на разположение на долните крайници върху подържащата равнина в позиция за удържане на позата на тялото.
Реакции на изместване – възникват при странично изместване на тялото при изправено положение. Проявяват се с повдигане на крайниците (подскачане) и удържане на краката в положение за подържане на тялото. Реакциите са предизвикани от дразненето на мускулните вретена.
Рекурвация (преразгъване в колянната става) – ътлово движение в сагиттална равнина, когато ъгълът, образуван от ставните повърхности, е отворен назад.
Ретроверсия (екстензия на таза) – завъортане на костите на таза в сагиттална равнина, когато проксималните части се местят дорзо-краниално, а дисталните- вентро- каудално.
Ротация – ъглово движение в трансверзална равнина.
Разтягане на мускула – възниква при пасивно взаимно отдалечаване на местата на залавяне ( съкращаване на антагониста). Разтягането на мускула присъства при всеки тип контракция, тъй като последното започвайки в по-добре инервираната зона на коремчето на мускула при фиксирани краища на мускула води до издължаването и натягането на крайните му участъци.
Саногенетично значимия функционален блокаж (за статика и динамика) е разположен в ГДС или в ставите на крайниците, които са място на залавяне на саногенетично значимите скъсени мускули или в междинните зони на границите на саногенетично значимия дял
Саногенетично значимо нарушение на биомеханиката на дяла ( в статика) – спомага за „спиране” на падането на тялото на пациента в статично положение.
Саногенетично значимо скъсяване на мускула (за статика) – се развива в случай, ако посоката на ексцентричната контракция на мускула (разтягането) съвпада с посоката на взаимното раздалечаване на границите на патогенетично значимия дял
Саногенетично значимо скъсяване на мускула (за динамика) се развива в случай, ако посоката на концентрична контракция на мускула и нейната локализация съвпадат с посоката на сближаване на границите на дяла, който с изпреварване се включва в движение.
Сколиозата като болест – сложна деформация на гръбначния стълб, характеризираща се с неговото изкривяване във фронталната равнина (именно сколиоза), с последваща торзия и изкривяване в сагиталната равнина (с увеличаване на физиологичните извивки – гръдната кифоза, шийната и лумбалната лордоза). Прогресирането на болестта води до вторична деформация на гръдния кош и таза, нарушение на функцията на белия дроб, сърцето и тазовите органи.
Скъсен мускул – този, който в покой не достига до своята нормална дължина, местата на залавяне на който са сближени, напречният размер на който е увеличен, тонуса често е повишен, спонтанната електромиография отсътства, при активно съкращаване на антагониста достига до по-голям обем на движение отколкото при пасивно разтягане. Често е хиперактивен, предизвиква забавяне на антагониста, променяйки моторния патерн (Janda V.,1978).
Саногенетично значимо нарушение на биомеханиката на дяла ( в статика) – спомага за „спиране” на падането на тялото на пациента в статично положение.
Спряло падане на тялото на пациента – термин, който е предложен от автора за диагностика на неоптималната статика, при която общия център на тежестта на пациента е изместен извън пределите на опората на краката. При това някои от дяловете на гръбнака и крайниците предизвикват това „падане” на тялото на пациента, а други го удържат от това „падане”.
Торзия – ротация на ставните площадки в срещуположните посоки. Когато дадената ротация се съчетава с линейно изместване, едната от ставните повърхности преминава в положение дисторзия.
Ъглово движение – завъртане, когато всичките точки на дадения обект се движат около някаква ос, например: флексия-екстензия извършва около латерална ос, латерофлексия – около сагитална ос, ротация – около вертикална ос.
Функционални сколиози – нарушаване на функцията на нервната и мускулно-скелетната система, подлежащи на корекция под въздействието на традиционната медицина.Критерии за функционални сколиози – нарушаване на осанката, в резултат на което:се наблюдава изместване на проекцията на ОЦТ спрямо равнината на опората;тялото на пациента се намира в положение на „спряло падане”; формира се допълнително статично претоварване на различни мускули,задържащи тялото от падане. Без корекция промените водят до задълбочаване на статичната деформация.
Функционален блокаж – ограничаване на подвижността на двигателния сегмент или ставите на крайниците, построен по законите на биомеханиката, който представлява спиране на движението по трите направления на ъгловото движение едновременно – в посока на флексия (екстензия), латерофлексия и ротация съчетана с линейно изместване.
Функционален блокаж – фиксация на биомеханичния сервомеханизъм на ГДС или ставите на крайниците на един от етапите на преход на едно спираловидно движение в друго ( различават няколко различни варианти на неговото развитие).
Функционален блокаж – мускулен – фиксация като комбинация на латерофлексия и ротация в същата посока ( лява или дясна) в комбинация с флексия или екстензия. Визуални критерии: ограничаване на ъгловото движение.
Функционален блокаж – ставен – фиксация като комбинация на латерофлексия и ротация в противоположна посока (лява или дясна) в комбинация с флексия или екстензия. Визуални критерии: ограничаване на линейното изместване между ГДС или съседните стави на крайниците.
Функционален блокаж – лигаментарен – нарушение на биомеханичния сервомеханизъм и фиксация на ставите в латерофлексия. Критерии на диагностика: реакция на дразнене или разтягане на лигамента.
Флексия – ъглово движение в сагитална равнина, когато ъгълът, образуван от ставните площадки, е затворен напред.
Хипокифоза на сакрума – положението на сакрума в състояние на екстензия (завъртане около хоризонтална ос), когато проксималният му край се мести дорзо-краниално, а дисталния – вентро-каудално.
Хиперкифоза на сакрума – положението на сакрума в състояние на флексия (завъртане около хоризонтална ос), когато проксималният му край се мести вентро-каудално, а дисталния – дорзо-краниално.
